Синдромът на Шарл Боне (Charles Bonnet syndrome [CBS]) е състояние, при което пациентите със зрителна загуба изпитват зрителни халюцинации. Този синдром е много по-чест, отколкото се смяташе досега, докладват офталмолози на съвместната среща на Американската академия по офталмология и Панамериканската офталмологична асоциация.

Въпреки че голяма част от очните лекари смятат, че това състояние е рядко, то всъщност засяга 10% до 28% от пациентите със зрително засягане. Това недостатъчно докладвано и диагностицирано състояние, обяснява д-р Mary Lou Jackson от Massachusetts Eye and Ear Infirmary, САЩ.

В скорошно ретроспективно проучване сред 699 пациенти, насочени за зрителна рехабилитация в Бостън, д-р Jackson и колеги установили CBS халюцинации при 25%. Било установено още, че тези халюцинации могат да се наблюдават не само при макулна дегенерация, но и при различни зрителни нарушения - оптична невропатия, предна исхемична оптична невропатия.

Халюцинациите, които пациентите с CBS изпитват, представляват напълно отчетливи образи - напр. двуетажни автобуси, преминаващи през хола на пациента; хора, стоящи върху диван; ограда, разположена върху стената на жилището и т.н. За поставяне на диагноза CBS пациентите трябва да имат загуба на зрението, както и да съзнават нереалната природа на халюцинациите.

CBS се поставя след изключване на други причини - болест на Паркинсон, ранна болест на Алцхаймер. В тези два случая обаче има и други симптоми, насочващи лекаря към правилната диагноза.

Голяма част от пациентите с CBS не докладват халюцинациите си, тъй като се притесняват да не бъдат обявени за умствено некомпетентни. Халюцинациите не са свързани със степента на зрителна загуба, а по-скоро със степента на загуба на контрастен усет. Неврологични образни изследвания сочат намалена активност в първичната зрителна кора и повишена такава в асоциативните полета. Учените смятат, че липсата на истински сигнали позволява спонтанното освобождаване на запомнени образи в визуалните асоциативни полета. Тези образни изследвания обаче не обясняват защо една част от пациентите изпитват тези симптоми, а други не.

В началото на тази халюциногенна симптоматика пациентите могат да бъдат объркани и дори да извършват ответни действия. При една част от пациентите симптомите се подобряват и изчесват за период от няколко години. Повечето пациенти с CBS трябва да бъдат активни (силна светлина, слушане на музика), тъй като халюцинациите са по-чести в тихите периоди. Няма ефективна терапия, тъй като повечето препарати, потискащи халюцинациите, имат странични ефекти. В повечето случаи клиницистите трябва да разчитат на обучение на пациента.