Ъгъл, по-малък от посочената стойност се счита за физиологичен.

Валгусната деформация се дели на вродена и придобита. Заболяването рядко е вродено. Когато става дума за такава обикновено се свързва с хипоплазия на бедрения кондил, с вродено изкълчване на колянното капаче и др. Придобитите форми се дължат на травма, на рахит, на смущения в епифизите, които са свързани с ускорен растеж. Тази деформация винаги съпътства детския паралич и туберкулозата на ставата.

При заболяването се наблюдава костна деформация – по-малък външен бедрен кондил. Това е причина ставните повърхности да не си съответстват правилно, ставните връзки от вътрешната страна са разтеглени, а от външната скъсени и склерозирали.

Клиничната картина зависи от съпътстващото заболяване. Видимо е изкривяването в областта на колянната става. Болните се оплакват от деформацията, която постепенно прогресира. Походката е характерна: ако деформацията е едностранна болните накуцват, при двустранна деформация болните ходят клатейки се. Колянната става е халтава, с тенденцията при натоварване за увеличение на валгуса. Валгусната деформация на коляното натоварва тазобедрената става. Ако деформацията не се лекува оплакванията от тазобедрената сатава могат да станат сериозни.

Лечението зависи от основното страдание. При рахит в разцвет се прилагат етапни редресации и гипсова имобилизации. При стабилизирани деформации се прилага оперативно лечение – остеотомия.

www.doctorbg.com