Поставянето на диагнозата синдром на хроничната умора е доста трудно, тъй като има доста причини, които могат да доведат до силна умора и да не предизвикват развитие на тази болест. Главният критерий, с който трябва да се започне поставянето на диагнозата е изтощеност повече от 6 месеца, като тази изтощеност не може да се обясни от медицинска гледна точка и се появява за първи път.

Паузите и почивките не подобряват състоянието. С времето състоянието видимо се влошава и безсилието се засилва. Трябва да се изключи силно натоварване като причина за безсилието.

Допълнителните критерии, по които можем да се подсигурим за диагнозата са субективните нарушения на паметта, за които болният сам споменава. Налице са и болезнени лимфни възли, наличието на мускулни болки, ставни болки, главоболие. Болните се оплакват, че въпреки спокойния сън не се чувстват отпочинали. След натоварване се появяна усещането за заболяване, което трае около 24 часа.

За да е сигурна диагнозата синдром на хронична умора, трябва да се изключат заболявания, които водят до изтощение като анемии, инфекциозни болести, синдром на апнея по време на сън, болест на Адисон, болест на Къшинг, хипотиреоидоза, хипопитуитаризъм, захарен диабет с лош контрол, туморни образувания, злоупотреба с алкохол и наркотици, силно наднормено тегло, анорексия и др.

Липсва промяна на лабораторните показатели.

За сега не е известно етиологимно лечение. Лечебната гимнастика и поведенческата терапия са с доказан благоприятен ефект.