| Болест на Пертес
Болестта на Пертес се среща между 4 и 12 години, като засягането е обикновено едностранно и по-често при момчета.
Механизмът на развитие на тази асептична некроза е свързан със смущения в кръвоснабдяването на главата на бедрената кост като причините за това са многобройни.
В началото заболяването няма кливични изяви като се развива бавно и коварно незабелязано. Оплакванията в този период са много слаби, нетрайни болки, на които не се обръща внимание. С течение а времето силата на болките става по-голяма и при натоварване те започват да куцат, съобщават за лесна уморяемост. Тези симптоми се появянат на фона на пълно клинично здраве като отзвучават сами и могат пак да се появят след различен латентен период. Често детето споменава за болки в колянота, докато засегнатата става е тазобедрената. Това се дължи на пропагирането на болката към колянната става. При изследване на тазобедрената става се наблюдава, че пациента трудно отвежда и завърта навън крайника. В по-късен етап се наблюдава хипотрофия или атрофия на бедрената мускулатура. В по-късен етап болките се увеличават и движенията съвсем се ограничават. Наблюдава се как единия крак е леко скъсен в сравнение с другия. Упората в болния крак се губи и това предизвиква несиметричното разположение на тазовата кост и раменния пояс при стоеж.
Лечението на болестта е консервативно и оперативно. При консервативното лечение ставата се отбременява като се имобилизира със специални шини. Оперативното лечение предлага реваскуларизиращи операции.
|
