Основни фактори, които благоприятстват развието на болестта са
- Дефектно очистване на хранопровода от киселината (намален клирънс);
- Намалено налягане на долния езофагиален сфинктер;
- Намалена перисталтика на хранопровода;
- Удължено контактно време на стомашното съдържимо с лигавицата на хранопровода;
- Повишена чувствителност на рецепторите на хранопроводната лигавица към солната к-на.

Вторичен рефлукс се получава при:
- Обструкция на изхода на стомаха;
- Забавено стомашно изпразване;
- Повишено интраабдоминално налягане (бременност, асцит, затлъстяване, кисти);
- Хиатални хернии;
- Системни заболявания (склеродермия);
- След хирургично лечение (например за ахалазия).

Типични симптоми при тази болест са парене зад гръдната кост, оригване, регургитация на кисело съдържимо. Като допълнителни симптоми се причисляват гръдна болка, която имитира стенокардия, сутрешна дрезгавост на гласа или ларингит, Епигастрална болка, наподобяваща язвена болест, симптоми от страна на дихателната с-ма – нощна кашлица, свиркащо дишане, бронхит, бронхиектазии, рецидивиращи бронхопневмонии, свързани с нощния рефлукс.

Усложненията от тази болест най-често са езофагити – възпаление на лигавицата на хранопровода под действие на стомашното съдържимо. Други усложнения са:
- Стриктури – разпространяват се от дистална към средна 1/3 на хранопровода.
- Язви на хранопровода – могат да са с различна дълбочина и да се усложнят с кървене.
- Баретов хранопровод – наличие на цилиндричен епител в дисталната част на хранопровода – в 10-15% от болните с ГЕРБ.
- Аденокарцином на хранопровода – при 5-10% от болните с Баретов хранопровод.
- Белодробни усложнения – аспирационни пневмонии, ателектази.

Лечението е свързана с намаляване на рисковите фактори – тютюнопушене, начин на хранене и пр; медикаментозно и хирургично.

www.doctorbg.com