Дивият пелин е от сем. Asteraceae (Сложноцветни).

Разпространение: Расте из храсталаци и като бурен край селища, пътища, необработвани места, край реките и др. Открива се из цялата страна, от низините докъм 1200 м надморска височина. Среща се в цяла Европа (без крайните северни и южни части).

Описание: Многогодишно тревисто растение с характерна ароматична миризма и слабо горчив вкус, с многоглаво вертикално коренище, даващо начало на многобройни (до 15) стъбла, в основата вдървенели. Те са прави, до 1,5 м високи, разклонени зелени или червеникави до тъмночервени. Листата са последователни - отгоре тъмнозелени, голи, отдолу гъсто бяловлакнести двойно. Цветните кошнички са малоцветни и дребни, изправени или разперени, многобройни, събрани на групи и формиращи сложна разперена метлица. Цветовете са тръбести, в основата белезникави, нагоре кафеникавочервени.
Използваема част: Надземната по време на цъфтеж и корените.

Химичен състав: Етерично масло (0,1-0,6%) (съдържа цинеол, туйон, борнеол), горчиви сесквитерпенови лактони (тауремизин и др.).

Време на цъфтеж: През юли-септември. Брането става в този период от време.

Лечебно действие: Апетитовъзбуждащо и общоукрепващо, седативно, кръвоспиращо.

Приложение: Поради горчивия си вкус дивият пелин се използва широко като апетитовъзбуждащо и тонизиращо гладката мускулатура на стомашно-чревния тракт средство. В това отношение той е по-слабо ефективен от обикновеният пелин. Етеричното масло притежава изразено антимикробно действие. Доказано е кръвоспиращо действие на див пелин, което се изразява в намалението на времето на кървене. От дълбока древност е известно, че водни извлеци от стръковете, листата и корените на дивият пелин се използват като средство, провокиращо настъпването на менструационен цикъл. От тук идва и популярността му като абортивно средство. В почти всички страни народната медицина използва дивият пелин под формата на водни извлеци от листата и корените за успокояване на нервните системи и като противогърчово средство. Притежава и известно антитуморно действие, поради което е включен като съставна част на някои специеси при злокачествени образувания. Външно се използва като антисептично средство, при инфектирания и наранявания на кожата. Употребяват се също лапи, както и сух прах получен чрез стриване на стръкове.

Внимание: При предозиране на извлеци от див пелин могат да се наблюдават тежки интоксикации, протичащи понякога със смъртен изход. Препоръчва се дивият пелин да не се употребява при язвена болест.

Начин на приготвяне и употреба: Водни извлеци от растението се приготвят, като 1 супена лъжица ситно нарязани стръкове или корени се запарват в 200-300 г вряща вода и след престояване в продължение на ½ час се прецежда. Получената течност се изпива на 3-4 порции през деня. При хипотрофичен гастрит с намалена стомашна киселинност се препоръчва 1 супена лъжица ситно нарязани корени да се залеят с ½ л бяло вино тип "Ризлинг", сместа да се загрее до кипене, след което да се остави да престои 2 часа и се прецеди. От получената течност се приема по 1 супена лъжица преди ядене.