Наклоненият божур, Paeonia anomala, е многогодишно тревисто растение с дебели грудкови корени и няколко стъбла с височина 60-100 см. Цветовете са 8-13 см в диаметър, розово-червени, появяващи се в края на май и юни. Расте в гористите части на Сибир, от Урал до Байкал.

Корените на наклонения божур са ароматни, благодарение на съдържащото се в тях етерично масло. При изучаване химическия състав на корените са установени: етерично масло, съставено от поне 30 компонента (бензалдехид, метилсалицилат, пеонол, карвакрол, бензоена киселина и др.), пеонозид, пеонофлорин, иридоиди, флавоноиди, захари, смоли и др.

За храна се използват листата и корена. Коренът се изсушава и се готви с белтъчни храни. Младите стъбла също може да се готвят.

Медицинско приложение:
Антиспазмотично, противокашлячно, астрингентно, понижаващо температурата, понижава кръвното, подобрява стомашната дейност. Коренът е астрингентен и подобрява стомашната дейност.

Препаратите от растението действат благоприятно при стомашно-чревни болести, язви на стомаха и на дванайсетопръстника и гастрит. Освен това притежават силни бактерицидни свойства, което ги прави ефикасни при дизенетрии. Оказват и седативно действие при неврастении, безсъние, вегетативно-съдови нарушения, без същевременно да влияят съществено на кръвоснабдяването, дихателните и други функции. В първите часове след приема те оказват седативно действие, а след това – стимулиращо и антистресово.

В народната медицина наклоненият божур има широко приложение: при язви, кръвотечения, кашлица, ревматизъм, подагра, високо кръвно, епилепсия, туберкулоза на кожата, гнойни заболявания на ушите, ерозия и рак на матката.

В корена се съдържат микроелементите хром и стронций. Възможно е това да допринася за противотуморното действие на растението. В Китай божурът е съставна част на противотуморните лекове.

Наклоненият божур се използва се и при много хронични заболявания: женски болести, диабет, атеросклероза. Спиртна настойка от листата (3 с.л. листа се заливат с 0.5 л водка, престоява 20-30 дни) се приема по 1 ч.л. 2-3 пъти дневно при епилепсия, неврастения, паралич и др. Понякога коренът се използва и като средство срещу импотентност, нервни разстройства, за тонизиране. В Монголия го вземат като противоотрова.

Китайската билка Чи Шао Яо се приготвя от корените на няколко вида божури, главно Paeonia lactiflora, но понякога и Paeonia anomala. Най-важната лечебна съставка в корена се нарича пеонифлорин и оказва силен антиспазмотичен ефект върху червата на млекопитаещите; също така понижава кръвното, телесната температура при треска и предпазва от стомашни язви на нервна почва.

Чай, приготвен от изсушените и стрити венчелистчета на различни видове божур се използва като лек при кашлица, хемороиди и варикозни вени.

Руската академия на науките съобщава за Антикоагулантни свойства.
Изследване през 1997 г. установи тромболитичен и антитромбоцитен ефект на екстракт от Paeonia anomalaв малки концентрации.

Друго изследване през 2000 г. в Московския университет съобщава, че екстракт от кората на Paeonia anomala има антикоагулантни свойства. Те се дължат на наличието на хепариноподобни фрагменти в екстракта. Препарати от кората на корените на Paeonia anomala запазват антикоагулантните си свойства в кръвоносната система 1.5 часа след интравенозното прилагане, подобно на хепарина от животински произход.

От 1966 г. насам Paeonia anomala е в списъка с редките и изчезващи растения. След изкопаване на корените, са нужни 23-24 г. за възстановяване на растението на открити площи и 25-30 г. в гористи местности. Надземните части може да се събират през 3 г.