Начало
НачалоЛабораторни резултатиКръвни групи при човек
Кръвни групи при човек

Кръвни групи при човек


Ландщайнер открива основните кръвни групи при човека в началото на миналия век (1901 г).

Неговото откритие направи възможно преливането на кръв между отделни индивиди. Откритието му е съществено и първо доказателство за съществуването на груповоспецифични антигени (алоантигени) в човешките клетки.

Установени са повече от 70 антигена в мембраната на човешките еритроцити, обединени в 14 антигенни системи.

Основни за всеки човек са AB0 и Rh системите, тъй като е от съществено значение да се знае кръвногруповата принадлежност на даден индивид по отношение наличието или отсъствието на антигени от тези системи. Това се определя от обстоятелството, че в плазмата могат да се намерят съответни антитела срещу тях, които имат достатъчно висока концентрация (титър) за предизвикване на аглутинация на еритроцитите при преливане на групово несъвместима кръв.

Поради това антигените в еритроцитите се наричат аглутиногени, а антителата в плазмата - аглутинини.

Система AB0

Според наличието или липсата в мембраната на еритроцитите на двата атигена на системата, съответно - А и В, хората се подразделя в 4 основни кръвни групи:

- Група А
- Група В
- Група АВ
- Група 0.

Специфичните за тях антитела – аглутинини в кръвната плазма са:

- Аглутинин а (анти-А)
- Аглутинин ß (анти-В)

Възможните комбинации на антиген - аглутиноген в еритроцитите и антитяло - аглутинини в плазмата при кръвните групи от системата АВ0 са следните:

Кръвна група      В еритроцитна мембрана      В кръвна плазмата

        А (ß)                            антиген А                            антитяло ß

        В (а)                            антиген В                            антитяло а


      АВ (0)                            антиген А и В             няма антитяло а и ß

        0 (а, ß)               няма антиген А и В                       антитяло а и ß


Антигените А и В са определени генетично и се унаследяват по строго определен начин. Освен в еритроцитите те се срещат и в клетките на други видове тъкани.
Антиген А не е хомогенен - среща се в няколко варианта, от които по-важно значение при кръвопреливане имат вариантите А1 и А2. Затова в практиката се налага и тяхното определяне, въз основа на което кръвните групи на АВ0 системата стават шест: А1, А2, В, А1В, А2В и 0.

Кръвните групи от АВ0-системата са разпределени неравномерно в човешката популация. Най-често срещана е група А - 44.1% (и по-специално А1 - над 80% от нея), следвана от група 0 - 32.1%, група В - 15.4% и най-малко хора имат група АВ - 8.1%.

Определянето на кръвната група по отношение на АВ0-системата, заедно с тази на Rh-системата има съществено значение в случаите на кръвопреливане. Затова е важно да се определи, кръвногруповата принаглежност, както на кръвта на дарителя (донора), така и на кръвта на приемателя (реципиента).
Желателно е във всички възможни случаи да се прелива кръв от същата кръвна група, каквато има реципиента. Понякога на реципиента може да се прелее и кръв от друга кръвна група, при условие че антигените в тази кръв не аглутинират с антителата в кръвната плазма на реципиента.

Освен едногрупово преливане, което трябва да се прави при всички възможни случаи, понякога може да се прелее кръв и от друга кръвна група, при условие че еритроцитите в нея не се аглутинират от аглутинини в плазмата на приемателя.

Човек с група 0 (а, ß) е универсален дарител, тъй като в еритроцитите му липсват аглутиногените А и В. Обратно, човек с група АВ е универсални приемател, защото в плазмата му няма аглутинини а и ß.

Практикува се преливане на кръв от друга кръвна група в количество до 300 ml и при това с нисък титър. По този начин се избягва достигане на висока концентрация на аглутинините, тъй като те се разреждат от плазмата на приемателя, с което се предотвратява получаване на аглутинация на еритроцитите на приемателя.
 
Риск за аглутиниране еритроцитите на приемателя съществува при по-масивни кръвопреливания на кръв от друга кръвна група, където разреждането на вкарваните в кръвта аглутинини е недостатъчно и може да се получи аглутинация на еритроцитите на приемателя. Когато е прелята групово несъвместима кръв след аглутинацията на еритроцитите се получава хемолиза и се освобождава хемоглобин. Той се филтрира в голямо количество през бъбречните гломерули, а това крие сериозна опасност за спиране на бъбречната функция и поставя в опасност живота на болния.


Система Rh

Резус-фактор (Rh-фактор) е втората много важна система от антигени в еритроцитната мембрана. В нея се съдържат множество антигени, от които най-важно значение за получаване на аглутинация при кръвопреливане има антиген D. Антиген D (или сходен на него) се среща в еритроцитите при 85% от хората. Това са хора с положителен резус-фактор (Rh(+)). Останалия процент хора спадат в групата, в която резус-факторът е отрицателен (Rh(-)).


При Rh-системата не се срещат естествени анти-Rh (анти D)-антитела (аглутинини) в плазмата на човек с Rh(-) група. Такива се образуват, в случай на преливане на Rh(+) кръв или когато Rh(+) еритроцити от плода навлязат в циркулацията на Rh(-) майка (наблюдавано в около 10% от бременните). Аглутинация и хемолиза на Rh(+) еритроцити у плода може да се получи, в случай че преминат анти-Rh антитела от имунизираната майка през плацентата.

Тази хемолиза е различна по степен и се проявява главно под формата на т.нар. хемолитична жълтеница у новороденото (фетална еритробластоза). Риск от подобно усложнение се счита за минимален при първа такава Rh-несъвместима бременност. Рискът е минимален, тъй като е установено, че навлизане на еритроцити от плода в майчината циркулация може да има предимно по време на раждането, когато е възможно разкъсване на съдовете на плацентата. Това означава, че в Rh(-) майка се образуват анти-Rh-антитела, които при втора бременност с Rh(+) плод са в състояние да причинят хемолиза на неговите еритроцити.

Понастоящем се практикува инжектиране на на Rh(-) майка с висока доза анти Rh серум веднага след раждането, ако плодът е бил Rh(+). Така опасността от усложнения, дължащи се на Rh-несъвместимост, се свежда до минимум. Този серум неутрализира постъпилите при раждането Rh(+) еритроцити от плода и предотвратява имунизирането на майката.

Освен определянето на груповата принадлежност от АВО системата, задължително условие при кръвопреливане също е и определянето на Rh-фактора.

Той е от съществено значение при трансплантирането на тъкани и органи, което намира все по-широко приложение в медицината. В тези случаи от значение е съвпадението, както на антигенните системи на еритроцитите, така и на редица антигени в други клетки на кръвта и тъканите на дарителя и приемателя.

При несъвпадение в някои от тях се получава имунна реакция, при която обикновено присадения орган или тъкан биват ''отхвърлени'' от организма на човека реципиент.


www.doctorbg.com

 

Бюлетин
   
   
Начало |  За нас |  Условия за ползване |  Реклама при нас |  Контакти  
© 2007 ДокБГ ООД Всички права запазени. Съдържанието публикувано в doctorbg.com е изцяло за Ваша информация и не трябва да се приема като заместител на медицинска консултация при Вашия личен лекар или друг специалист. Винаги трябва да търсите съвет от Вашия личен лекар преди да предприемете нов фитнес режим или да започнете да спазвате диета. С използването на doctorbg.com Вие декларирате че сте запознати с условията за ползване, правата и отговорностите. ДокБГ ООД не носи отговорност за съдържанието на който и да е сайт достигнат чрез външни препратки от doctorbg.com
 
Free Sitemap Generator