В качеството на ко-фактор в редица окислително-възстановителни ферменти, селенът присъства сам или заедно с желязо или молибден. Селенът и витамин Е са синергисти, предотвратяващи или най-малкото забавящи остаряването и уплътнението (втвърдяването) на тъканите вследствие на окислителни процеси. Препоръчваната дажба е 50 мкг за жени, 70 мкг за мъже, 65 мкг за бременни и 75 мкг за кърмачки.
Добре е бодибилдърите да проверяват дали приемат достатъчно (но не и прекомерно) количество селен, тъй като той е важен тъй като селеносъдържащата грутатионпероксидаза разрушава както пероксида на водорода, така и пероксидите на липидите, или с други думи разрушава мастните натрупвания. Освен това минералът спомага за добрия външен вид и физическата издържливост на спортистите. Мъжете се нуждаят от повече селен, тъй като изхвърлят част от него със спермата.
Дефицитът на селен може съществено да възпрепятства процеса на усвояване на йода и да доведе до възникване на случаи на ендемичен недостиг, неподдаващ се на ефективна профилактика и лечение само с йодни препарати. Друго клинично състояние, което се причинява от лиспата на този минерал е болестта на Кешан. Врагове на селена са термичната обработка и работата с токсичните кадмий и живак. Дозите от селен над 5 мг. могат да причинят токсичен ефект.
Най-добри източници на селен са са морските дарове, бъбреците, череният дроб, месото и чесънът. Зърнените култури също могат да съдържат голямо количество селен в зависимост от концентрацията му в почвата.