Съществуват няколко вида хипопитуитаризъм:
А. Според нивото на увреда: хипофизарен(засяга се хипофизата) и Хипоталамичен (засяга се хипоталамуса).
В. Според времето на поява: вроден, придобит.
С. Според степента на увреда: тотален, частичен.

Вроденият хипофизарен дефицит се дължи на:
1. Генетични фактори - при синдром на Lawrence-Moon-Biedl, синдром на Prader-Willi, синдром на Kallman
2. Рецепторни дефекти (дефект в рецептора за съответния хормон) -при синдром на Laron
3. Дефекти в транскриптационите фактори
4. Хормонални мутации
5. Хипо-/аплазия на хипофизната жлеза

Придобитият хипофизарен дефицит се дължи на:
1.Травматични причини
2. Инфилтративни и възпалителни заболявания
3. Инфекции
4. Съдови причини
5. Неопластични заболявания
6. Синдром на празното турско седло
7. Функционални причини
8. Медикаменти

Клиничната картина се характеризира с последователност в отпадането на тропните хормони, най-често се установява хипогонадизъм, което може да е първия сигнал на заболяването; за наследсвените форми е характерен частичния хормонален дефицит; продължителната липса на хипофизна стимулация на периферните жлези води в по-късен етап до първична недостатъчност на съответната жлеза.

При дефицит на растежен хормон при новородени и в кърмаческа и ранна детска възраст се наблюдава забавено линейно нарастване, изоставане в костното развитие, мускулна слабост и хипотония, склоност към хипогликемии
В детска и юношеска възраст дефицитът на растежен хормон се проявяна с пропорционално нисък ръст (хипофизарно джудже), грацилен скелет и кости на крайниците, микрогнатия, нормално умствено развитие, но забавено полово развитие.

При възрастни дефицитът на растежен фактор е важен рисков фактор за увеличена сърдечно-съдова смъртност. Освен това се намалява мускулна сила и физически капацитет, намалява се енергичността, налице е емоционална лабилност, чувство за социална изолираност,намалено либидо, затлъстяване, дислипидемия, намалена костна плътност.

www.doctorbg.com